Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста
и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?
В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство.
Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено.
В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада.
Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери.
Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряване и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите.
Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето.
В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и
намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами.
Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора?
Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.
