Медиите заемат все по-голяма роля в съвременното общество. Не случайно те биват наричани “четвъртата власт”. Това сравнение ни навежда на мисълта, че властта предполага концентрация във върха си и широка възможност за въздействие върху група индивиди. Точно така е при съвременните медии. Един човек / примерно водещ на предаване/ може да въздейства върху широка група хора. Използвана за общественополезни цели, тази четвърта власт би могла да ускори развитието на социума. Но на практика тя се ръководи от пазарни принципи. Важно е не отражението върху обществото, а продаваемостта на продукта /филм, предаване/ . Резултатът от това е търсене на въздействащи върху масовата публика ефекти. Продават се продукти, харесвани от много хора. Пример за такива са екшън филмите, жълтата преса и др.
Медиите и в частност телевезията имат способността да уеднаквяват хората. Загубва се индивидуалността. Хиляди хора в един миг застават пред един филм. Оставени на съвкупността от образи, те се уеднаквяват в момента на гледане на продукцията. Обратно е при четенето на литература. Там мисълта работи, тя ражда образи, развива се. Фантазията, логичното мислене, индивидуалното са само част от качествата, които се формират благодарение на книгите.
За да се направи изборът между книгите и телевизията е необходимо да се анализират поотделно. Ще започнем с няколко думи за телевизията. Тя използва предаването на образи и звук. Доказано е, че първичното човешко мислене е образното. Така малките деца мислят именно с образи и възприемат чрез картинки. Сънят също показва безсловесното мислене. Вторично е мисленето, което се извършва с думи. При гледането на телевизия активно е първичното мислене. Появяващите се образи на екрана са еднакви за всички, които ги гледат. Но при четенето на книга, те са различни. Там умът е творец. Това е основната разлика между книгата и телевизията.
Тренираният в четене ум мисли по-логично. Той може да вижда многостранчиво събитията от живота. Книгите развиват творческата мисъл, а именно тя е нещото, което формира индивуалността на човека. Не случайно много творци се изправят против съвременните медии. Уловили опасността от уеднаквяване на личностите, от монотонизирането на света те призовават за промяна.
Модата, радиото, телевизията, пресата.. Всички те са много полезни и ни снабдяват с информация. Но те не дават нещо особено важно за развитието на личността – творческото мислене. Медиите ни носят сухи данни за обкръжаващата ни дейсвителност, а книгите ни учат как да ги възприемаме. Четенето развива способността за мислене.
Медиите произвеждат конфекция, а книгите бутик, ние решаваме с какво да се облечем.
