Драматургът Софокъл, който написал "Антигона" е роден в Атина в заможно семейство. За 50 години е написал 123 трагедии, от които са запазени само седем.
Сюжетът на трагедията "Антигона" е непосредствени продължени на мита за "Седемте срещъ Тива", част от трилогията "Лай", "Едип", "Седемте срещъ Тива" и сатирната драма "Финкс."
Антигона и Исмена за дъщери на Йокоста и Едип, сестри на Етиокъл и Поленик и племенници на Клеон. Техният живот е изпълнен с неописуеми страдания, последстия от родовото проклятие. Баща им се жени за родната си майка и убива собствения си баща, а братята им Етиокъл и Поленик умират в братоубииствен двубой. Тогава на престола се качва чичо им Креон, който заповядва само Етиокъл да бъде с всички почести, а Поленик да бъде непогребан ("незарит - на кучета/ и хищни птици плячка отвратителна.")
Всичките им беди са резултат от родовото проклятие, надвиснало над тях, но "гибелта на Антигона и нещастяита на Креон са резултат от едностранчевото им поведение. Смъртта на Антигона става нейна победа и влече след себе си нещастията на Креон". Антигона и Исмена обичат братята си и уважават човешките и божиите закони, но решението на Креон противоречи на божиите, а постъпката на Антигона противоречи на човешките закони. Божиите закони гласят, че в смъртта всички са равни, всеки покойник има право на погребален ритуал, а роднините му са длъжни да изпълнят свещенния си дълг към него.
Антигона цени повече божиите закони , защото животът между хората е кратък, а в отвъдното е вече и поради тази причина нарушава човешките. Тя е смела, решителна и дръзка, докато сестра й Исмена е плаха, страхлива и сломена заради всичките им беди. Антигона е решена да изпълни роднинския си дълг кум брат си Поленик : "ще легна мила с него милия, изпълнила свещен завет." Тя не може да презре онова, което е свято за боговете: "по-дълъг срок ще трябва да се нравя на подземните. Сред тях на веки ще лежа." Исмена е пречупена от многобройните беди, страхува се от смъртта и не може да пренебрегне Креоновата заповед: "...еднички ние с теб остахме и ще погинем, щом против законите прстъпим царска власт и царска заповед." Знае, че жените са по-слаби и трябва да приемат , че не могат да се борят срещу по-силните противници: "и нека помним още, че жени сме ний, че сили за борба с мъжете нямаме... заповядат ли по-силните, а тях дори и в тежко зло ще слушаме."
Исмена не вижда смисъла да предприема нещо, което е обречено на провал. За това се опитва да убеди сестра си да я послуша, но тя е непреклонна личност: "спри, по-добре на време невъзможното!", "Но остави ме с моето безумие да страдам! Знам, не ще пострадам толкова, че да не бъде мойта смърт-прекрасна смърт." Исмена уравновесена, сдържана, не се поддава на предизвикателствата на Антигона, въпреки грубостта й тя продължава да я обича. Поведението на Исмена към Антигона доказва, че изпитва къмнея майчинска загриженост. Антигона вече не я интересува, че ще умре, защото бедите са я накарали да разбере, че мъртва ще бъде по-щастлива: "...да живееш като мене, в толкова беди, смъртта не ще ли бъде щастие?", "Не за вражда-за обич съм родена."
Антигона и Исмена уважават традициите, но Антигона почвече вярва в задгробния живот и смята, че там ще е по-дълго, а Исмена не иска да напусне света на живите и смята, че е по-добре да живее на този свят.
