Античната трагедия описва страданията на герой от митологичен сюжет , свързан с темите : лична вина , възмездие и справедливост , отговор – ност пред божествения ред и обществеността .
В основата на пиесата лежат три основни съдържателни момента : първият е свързан с това как едно младо и слабо по естеството си момиче се превръща в героиня , защитавайки общ за колектива принцип ; как властта е в състояние да заслепява и съответно богохулника и грешника е бива наказан за това ; как силата на любовта свързва хората дори и в смъртта. Тези три съдържателни ядра кореспондират с ак- туалните за времето си проблеми на атинската полисна демокрация , изведени от Софокъл като общовалидни човешки поуки – “Влиза вестител и съобщава на хора , че Хе- мон се е пробол и загинал.”, “И дръзна да престъпваш тая заповед ?”
Пиесата “Антигона” е из- градена на отчетливо конфликтно свързване на две гледни точки в една “битка” помежду им .На- чалото на конфликта е забраната , която новият властник Креон издава : да не се погребва тялото на родоотстъпника Поли- ник .Съответно твърдост- та на Антигона е насочена срещу това еднолично , властово решение . Първият диспут е тъкмо между Креон и Антигона . Вторият важен за драмата момент е в почти проро- ческите думи на стражата :”О!Да смяташ , че си прав и да си тъйнеправ !”Диспутът с Хемон е следваща крачка в демаскирането на Креон: “От страх пред тебе не казва никой поданик това , което не настройва радостно .” ; Сблъсъкът с Тирезий излага на показ , онова , в което зрителят вече е убеден – властима- щият няма право да налага онова , което е противно на боговете .
Пиесата има традиционна форма :пролог , парод (влизане на хора), четири епизода (от три до пет диалогични части , в които играят актъорите ) , след всеки епизод – стазим (песен на хора), и екзод (излизане), в който е включен комос .
Идеален и ясен , светът на “Антигона” изпраща послание за за благочес – тиво поведение , за неотстъпчивост при ясна морална позиция и за опасностите на едноличната власт .- “С това се оправдавай ! На любимия свой брат оти – вам да приготвя гроба аз!”
Креон е трагично заслепе- ната фигура в действието . Той е представителен за друго измерение на човешкото – за еманципирането на индивида и опасностите в този процес , свързани с надхвърлящата възмож – ностите самоувереност , която води до произвол и загуба на мяра – “Водете я по – бързо! Затворете я , тъй както повелих в покрита гробница !”
Антигона е истинска героиня ; тя се противопоставя храбро не на обективно непреодоли- ма заплаха , а на една про- изволна разпоредба на властник . Нейната неотстъпчивост и решителност я правят прекрасна в борбата за справедливост .
Посланието на творбата е ясно – демокрацията е отговорност на индивида пред закона , но законът не може да е унищожите- лен за индивида . Човешките отношения в живота и смъртта трябва са свързани с разбирането , че в обществото човешката активност трябва да познава грани – ците на отговорността – пред боговете , пред колектива , пред другия . Тези граници са богопочитание , разумност и уважение на отсрещното достойнство .
“”За обич ли ? Отивай в ада – там люби ! Жена не ще ме води през Живота ми !”
Според Софокъл демокра- тичния процес е свързан с морала , а не с чистата логика , т. е. Изчистен от емоции разум . В интим – ния човешки свят щастието приживе може да се гради само с подкре- пата на другия , а пред смъртта всички стават са- ми и равни помежду си .- “Хорът пее за Ерос , лю- бовта , която никой не може да избегне и сега е раздухала този спор на кръвно близки хора .”, “Хорът пее за злото в къ- щата и прпомня прокляти- ето върху дома на Лабдак.”
Изобразеният свят се под- чинява на правилата на героическия свят . В него не играят роля родовото проклятие и съдбата , а основни движещи мотиви са черти на характерите . Ясна роля играе и кон – трастното противопоста- вяне . Така се постига яснота на конфликта и открояване на идеите – за едноличната власт , храбростта и непримири- мостта , за любовта . –“Ти , дето свеждаш тъй глава! Признаваш ли , или отричаш – туй да си из- вършила ?” , “Признавам , не отричам нищо – сторих го .”
Началото на конфликта е забраната , която новият властник Креон издава : да не се погребва тялото на родоотстъпника Поли- ник . С това Антигона не може да се съгласи и въп- реки забраната извършва погребалния обред .Заловена и изправена сре- щу властта , тя отстоява родовото право близките да се грижат за мъртвите си роднини и твърдо не се признава за виновна в престъпване на закона .
Хемон идва при Креон не като ходеник на Антигона, а като син на баща си като поставя на изпитание неговото поли – тическо кредо . В заблудата си Креон не разбира , че синът му води спор по важен принцип , а вижда проявление на лю- бовно чувство .
Пиесата “Антигона” е из- градена на отчетливо конфликтно свързване на две гледни точки в една “битка” помежду им .
Конфликтът се разгръща в три “състезания с речи”- Креон и Антигона , Креон и Хемон, Креон и Тирезий след като в началото новият владетел е изложил в монолог “упра- вленската си програма “. Трите сблъсъка развиват набелязания в пролога конфликт между двете сестри Антигона и Исме- на ..
В конфликта на ценност- на основа победител е Антигона – именно поради своята непреклон- ност . Нейната гледна точка за моралната опора в родовото и божествено предписаното взима връх и делото й бива оценявано като подвиг. Креон се оказва един заслепен , честолюбив , неадекватен човек , получил силата си единствено от властовата позиция . Делата му биват оценявани като падение –“Креон призовава смъртта да донесе “желания край” на неговия живот . Хорът отговаря , че съдбата не може да бъде избягната .”
Хорът от тивански старци не взема страна в конфликтната ситуация , а със своите отвлечени песни просто внушава почитание към властта , боговете . Макар Креон да застава срещу божествения закон , Антигона извършва нещо нередно като престъпва заповедите .Нито в един момент от сюжетното развитие тя не получава подкрепа дали е права ,или не .
От друга страна към края на творбата ясно проличава раздвоението на Креон – дали да се вслуша в думите на Тирезий и мнението на тиванските старци , или да отстоява своята пози- ция .
Покъртителна в комоса е жалбата на Антигона , че не е могла да осъществи определеното й от приро- дата – да бъде съпруга и майка .. –“И той сега ме води силом , грабната – без брак , без брачни песни , без съпружеска любов , без нежна рожба на гърдите ми .”
И Креон , и Антигона отстояват твърдо заетите си позиции ; нито един от тях не отстъпва . Хемон и Тирезий допринасят за внушението от страна на автора , че едноличната власт минава по низходящ път- надменност , смирение , отчаяние , самоунищожение .
Креон се появява в началото на пиесата като спасител на Тива и получил поради това трона й , а завършва като жив мъртвец ,въпреки , че върху него не тегне родово проклятие и той няма с какво да се бори освен със своя характер .В новата социална ситуация , в която е попаднал , той сякаш мигновено заболява от синдрома на властта , мислейки си , че всички искат да го провалят . Тази властова маниакалност го подтиква да не се вслушва в никого , което от своя страна има пагубни последствия .
Надменността на Креон , неговата заблуда водят до символично преобръщане на света , т.е. до катастрофа – мъртвият стои без гроб , а живата е зазидана в гроба .
Антигона е вярна до край на семейните традиции . Тя е предена дъщеря и сестра ; желаейки мир и покой за своето семейство, героинята жертва живота си .
Естественото възстановя- ване на космическата хар- мония не може да остави безнаказано престъплени- ето на Креон .Наказанието е унищожаване на рода - самоубийството на Хемон и на Евридика . Страдани- ено на Креон едва сега започва . Боговете го оставят жив , за да изкупи своята самоувереност чрез страданието по собствената му вина .
Стила на речта на всички герои разкрива тяхната висока култура и интелектуално развитие . Техните слова са дълбоки и мъдри , чрез тях се долавя същността и нагласата им към света . От словата на Креон се долавя неговата власто- любивост и алчност ; от тези на Антигона – вът- решна убеденост и смелост ; Тирезий – мъд- рост , проницателност .
Пълните и изразителни изречения на героите , многобройните въпроси и отговори насочват към убедеността в собственото мнение , становище , както и към желанието по един или друг начин да предотвратят мъка и безредици .Срещат се и безглаголни изречения , които придават експресивност на чувствата и мислите на героите .-“Злочеста! При Креоновата заповед?” , “Горко ми!”
Зрителите възприемат поведението на Антигона като чиста позиция срещу крайните форми на управление и софистичното , т.е. чисто логическо оправдаване на проявите на жестокост от страна на властта .
“Но кой е глупав да желае сам смъртта ?” – Хорът от тивански старци индиректно се опитва да разубеди Креон да премине към осъществяване на безумния си план , прозирайки бъдещия му провал , но той не склонява .
“Хей , чуйте! Ако вик и плач помагаха пред смърт , те никога не биха спирали .!” – Креон подчертава многобройните жертви на смъртта .
