“Проглас към Евангелието” е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия “глас” на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина.
Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове.Риторичният диспут м/у творец и слушателска аудитория е худ. Двигател в развитието на поетическото действие.
Творецът огласява чрез светлината на своето слово желанието си да открие гласа на христ. Вяра, отразен в библейските текстове на Новия завет, и се обръща към Евангелието.В худ. Пространство на четирите евангелски разказа за живота и деянията на Сина Божи, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, е събрана светлината на Христовото слово за човека и неговото добро.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христов. Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръст. Слав. Народ.Човекът търси “гласа” на Бога.Открива го в “поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
Защото е светлина на целия тоя свят.
Пронизани от светлината на Христов. Слово, човешките духовни сетива се изпълват със светлия “глас” на Бога, който звучи с пророческа увереност в повелителната риторика на творческото послание:
А те казаха:Слепите ще прогледнат,глухите....познаят Бога, както трябва.
“Гласът”на божествената истина е ново знание за човека.Той открива светлина и в дълбините на своя дух.Става част от светлината, нейно духовно въплъщение .Човешката мисъл “чува” “гласа” на Бога, превръща го в светлина, за да спаси от тление и мрак красотата на човешкия духовен свят.И творецът оглася духовното пространство на човеш. Съзнание с “гласа” на словото-светлина, на словото-спасение:
Заради това слушайте, всички славяни,...за онези души, които го приемат.
Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога.Преведникът и грешникът откриват божия дар-словото-в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава “безброя грехове” и благославя красотата на духа, “вслушал” се в “прогласената” светлина на човешкия ум.Мисълта “чува” “гласа” на Бога,а той “идва” от човека, излива се като “светлина на ццелия свят” в словото, което “оглася” човешките души.Тоест,”гласът” на Бога е “глас” на мисълта.”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото.То е светлина и мрак, грях и святост.To e самият човек,но и “прогласена” среща м/у земно и божествено.
Словото е в човека.То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не “чува” слетите, единни “гласове” на земно и божествено. Заслушан в “тъмнината” на човешката “сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина “звука” на прииждаща светлина.И той търси “гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
Слушайте сега с целия си ум,...защото от Бога дойде. Заглавието пряко насочва към изповедната съ6ност на произведението-то е оригин. Молитва, но идейното му съдуржание го разкрива като светска творба.Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение.Измоленият от Бога дар:”да ме лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване:
Ето в прави пътда тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречистаЧ
Знам, законът…дар въздържан.
Затова лирич. Г-й, идентичен с автора, се обръща към христ. Бог-Творед, използвайки разширено обръщение:
Аз се богу моля с тия думи:
Боже,светотворче,що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
През 9в. Христ. Вяра току-що е приета,но в съзнанието на прабългари и славяни все още не са мъртви езическите богове, затова умението да се проповядва християнството с пламенно слово може да бъде постигнато само чрез Свети Дух в сърцето-едно от трите лица на единния Бог: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване се моли авторът:
Ето в прави път да тръгнем всички
Живи и твойта заповед пречиста!
“Евангелският дар възжаждан”, от който се нуждае слав. Племе, са мъдростта и знанието, вярата и добродетелта.За всичко това моли Бога старобълг. Книжовник, уверен, че това ще донесе слава и величие на народа му.Своята увереност той обобщава в поетичната метафора:
Литна днес и слав. Племе
Милостта на кръстта твой да търси...
В следващите стихове молитвата добива силно изразен личен характер.Молителят е застанал в смирена молитвена поза.Той моли за “мощно слово”, което е и мъдрост, и сила.То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси.В духовния свят на героя словото-светлина се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата:
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска...
Не на злоба, а на истинска братска обич иска да научи хората лирическият г-й на “азб мол”: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”.
Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се потвърждава от ритуално вдигнатите ръце към небето9така някога Мойсей измолва боживето благоволение за евреите)”
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Със споделеното желание едновременно се славослови Бог и се обосновава очаквано сбъдване,тъй като просителят е достоен за това дело.
Личната молба се повтаря в разширен план:
...дай ми херувимска сила шестокрила,
царю на царете!
Херувимите и шестокрилите серафими са висши небесни същества, които са най-близко до Бога.към тяхната чистота на ума, към несравнимата им сила се стреми старобълг. Книжовник, за да преодолее началната си словесна немощ и да заживее с вдъхновената радост, че е учител по вяра.Служейки на този идеал, той следва примера на първоучителите:
...Да опиша
чудесата твои вдъхновено...юни начертаха...
Дълбоко е личното преклонение пред създателите на слав. Азбука К и М.Пътят е твърдо набелязан, а целта-велика:
...Да направя янсно твойто слово за народа!
Преди заключителната славословна формула,прозвучава решимостта на “новия народ”, на новите християни-славяните,на млади и стари да се просвещават на свой език.С тази пламенна любов към славянската писменост “азб мол” се родее с идейния патос на “Проглас към Евангелието” на Конс-Кирил Философ и “За буквите” на Черноризец храбър-творби на 1вото поколение старобълг. Писатели.
Словото ражда слово, светлината-светлина, а творец и народ “чуват” “гласовете” на единната си мисъл за Бога.Словото зазвучава в човека и неговата душа.Той “чува” светлия “глас” на своя ум.Открива Бога в себе си,намира път към духовната вселена на своя АЗ.Човекът е в словото и то е в него:
Словото, което кърми човешките души,...което подготвя да познаем Бога.
Двете анафори, глаголната-слушайте!, и именната-Словото!, ясно определят вътрешните условни проекции в движението на поетическото действие, внушаващо, че в светлинатта на словото се срещат “гласовете” на Бога и на човешкия ум.
Срещнали се в света на словото, творец и слушателска аудитория търсят доказателства за истинността на божественото, отразено в светлината на земната мисъл.С новите си духовни сетива хората “чуват” “гласа” на Бога и виждат светлината на словото мъ във всичко земно.Това е новото духовно знание, откриващо пътя към рая и Ада, които са в човека, както и “гласът” на Бога е в него и в неговото слово.
Словото е светлина и път към божественото чрез “прогласената” мисъл на земното.Тя е светлина и духовно прозрение:
Както без светлина не ще има радост за окото,...закона, който открива божия рай.
Но мисълта, сътворена от дух и светлина, оставя материална следа чрез “гласа” на словото, което е тъмен звук, произнесен на чужд език, и светъл-камбанен звън-прогласен в душата с езика на родовия дух и памет.Тогава словото “прогласява” новата вяра, “гласът” на божественото зазвучава на роден език, “оглася” душата.Тя се изпълва със светлина и словото полита към идните поколения чрез “божия дъжд на буквите”:
И свети Павел,учейки, рече:
“Когато въздавам богу своята молитва,... неразбрани думи.
...
...тая права вяра
която е като семето,...да израсте по-добре божия плод.
“Гласът” на Бога “звучи” в просветлената, “огласена” с ново духовно значение и светлина, душа на слав.род, открила чрез словото на роден език “гласа” на изтината и пътя към силата и слабостта на човека и неговия мисловен, земен свят.
“Проглас към Ев.” Е път към човешкото знание,мъдрост и сила.То “прогласява” библейската истина за единните “гласове” на човешко и божествено в красивия свят на словото, което звучи с евангелски “глас” във финалното 4стишие:Голи са без книги всички народи,...и готови са за плена на вечната мъка...
